„Радуил е моята духовна и творческа родина.“ – Николай Хайтов
За Сдружение „Маришки извор“ и целия ни регион, името на Николай Хайтов не е просто част от учебниците по литература, а жива памет. Великият писател прекарва в Радуил едни от най-плодотворните си години (от края на 40-те до средата на 50-те години на миналия век), работейки като лесовъд в местното горско стопанство. Именно тук, сред шума на вековните рилски гори и ромона на Марица, Хайтов открива гласа на своите герои.
Лесовъдът с будно перо В Радуил Хайтов не е бил просто гост, а пазител на природата. Като горски инженер, той познава всяка пътека, всяко дърво и всяка скала в района. Тази дълбока връзка със земята по-късно се прелива в неговите разкази. Местните хора, със своя чепат характер, искрена дума и несломим дух, стават първообрази на много от неговите емблематични персонажи. Тук, в Радуил, Хайтов разбира, че „гората е храм“, а човекът е длъжен да живее в хармония с нея – мисия, която днес Сдружение „Маришки извор“ продължава с гордост.
Творческата лаборатория в подножието на Рила Малцина знаят, че именно в Радуил Хайтов започва да пише своите първи сериозни произведения. Атмосферата на селото, автентичните традиции и величието на планината са неговото „гориво“. Радуил не е просто фон в неговия живот, а активен участник в изграждането на неговия стил – суров, истински и дълбоко вкоренен в българското.
Днес Радуил пази спомена за него в малките детайли, в разказите на старите жители и в чистия планински въздух, който Хайтов толкова е обичал. Посещението в нашето село е пътешествие по стъпките на един от най-големите български творци.
Знаете ли, че?
Хайтов е бил „горският цар“ на Радуил! Преди да стане световноизвестен писател, Николай Хайтов е бил главен лесовъд в Радуилското горско стопанство. Говори се, че е познавал гората толкова добре, че е можел да се ориентира със затворени очи само по мириса на смолата и посоката на вятъра. Самият той по-късно признава, че именно лесовъдската му професия го е научила да разбира „езика на природата“, който по-късно превежда на езика на литературата в своите „Диви разкази“.